БЪЛГАРСКИ САКРАЛНИ ВЪЛШЕБНИ ПРИКАЗКИ | Спас Мавров

Приказката е основно средство на Българската колобърска традиция за предаване на нейните знания екзотерично - за хората, докато езотеричното (тайното) се е предавало винаги само между посветените - от посветен на посветен. Фолклорният сакрален разказ носи разширена кодирана информация за живота, работеща на подсъзнателно ниво в човека. Всичко, което е описано като Учение на Тангризма в книгата "Колобър", се отнася за посветените, за колобрите. Всичко, което е разгледано в тази книга, е за хората, за тяхното битие на души все още недостигнали нивото ученик.

Нютон се опитва да открие чрез алхимичните експерименти (които всъщност са химични) Бога, характера на неговото творчество и т.н. Най-ценното от неговия научен труд, без да омаловажаваме научните открития, е опитът му да обясни Бога чрез алхимичната трансмутация. За първи път в съзнанието на един водещ учен узрява идея, надхвърляща научните търсения чрез химичните експерименти. Нютон зададе въпрос на Науката и Църквата, на който за съжаление нямаше как да се отговори. Академичният свят и папският двор мълчат. А Богът-творец чака.

И дочака другия адепт на алхимичното тайнство - Карл Густав Юнг. Юнг продължи Нютон, но в полето на трансмутационните алхимични идеи „по психично сродство", защото осъзна и аргументира архетиповото отношение: Архетипов модел - Архетипов образ. Цялото му действие е в психичното ниво на алхимията: Архетиповият модел, тоест Бог (божественият образец), развит и действащ чрез Архетиповия образ (човека). Ето нагледен пример за Подобието между Човека и Бога. По Образ - защото, както и Нютон разбра, човекът е трансмутираща същност, способна да осъществи своята лична еволюция до божествения образец, до Бога. Така Образът (химичното сродство на елементите в тялото) и Подобието (психичното сродство на ума) стават едно цяло - богоподобието.

Тези две идеи (Образ и Подобие), довели до постулирането на двете основни метаморфози в алхимичните процеси (трансмутация и трансформация), осъществяват основната й задача: алхимичното преобразуване. По-долу ще кажем какво алхимията разбира под тези две метаморфози.

След идейната цел, дадена от Нютон, и Образеца на архетипа, изведен от Юнг, идва ред на Знанието, което трябва да ги обедини и да даде на Ума на Човека опорна точка в трудния процес на самотрансмутирането си. Възможността да се достигне до този процес бе осъществената на дело от хунора Иисус Христос на Преображение, Възкресение и Възнесение.

Знанието, при разчитането на кодовете в българските сакрални вълшебни приказки, не само разкрива, но и посочва МЕТОДА на колобрите за трансмутациите на одухотворения човек: алхимията на преобразуването!