Спас Мавров – В енергийния център Мадара е внедрен космическият Адам Кадмон

Здравейте!

Да. Това е една от големите тайни, която владеят посветените и която например хората, като Дънов, като Христос не пишат, но внедряват в понятието с неговите качества на вибрационно ниво. По-късно в мисловните процеси на хората, когато те мислят, разсъждават, опитват се да решат проблемите си, тези внедрени енергетики и състояние на това понятие започват да се проявяват.

Въпросът се отнася до това, че тези 390 думи, които съм дал в Речника, те са инструменти. Трябва да уточним, че човешкият мозък е много специфичен.  И нещо важно: трябва най-после човечеството да е наясно, че ние не мислим, мисли езика в нас, мисли нашата езикова култура.За това даже има една поговорка: “Колкото езика знаеш, толкова пъти си човек. Което значи, че езиковото понятие прави човека човек.”  То го прави човек, а не нещо друго. Не мислим ние, а мисли Словото в нас, езиковата ни култура, понятията с които работим. Трябва да се знае, че тези 390 думи са инструменти в Тангризма, с които колобъра когато работи, особено със своите ученици, дори и хората когато ги четат също – това е лична дейност, която е подобие на колобърската – всеки път когато ги четат,  умът започва да осъзнава не само понятието, осъзнава вибрационно, дори да припознава понятието. Дори ако го чуе на чужд език, нашият ум го разбира. Това е една от големите тайни.

Когато на петдесетница Петър говори, всичките хора го разбират, макар да са от различни националности, от различни етноси. Това е защото понятийната система на 12-те Апостоли е така обработена от Христос, вдигната е на такова вибрационно ниво, че когато вибрацията на Словото от устата на Петър излиза, мозъците на всички хора отсреща вибрационно отговарят на същата вибрация. Получава се феномена на намиране на понятието на съответния език. Затова Петър говори, а всички разбират.

Този Речник няма такива цели, нито надежди до там да стигнем, но той има цел: да събуди този Първичен процес.

Колкото пъти ние четем този речников набор от думи, те работят и се развиват. И един ден човек просто започва да работи с тях  на друго ниво, което е даже малко неочаквано за него.

В Тангризма, за съжаление някои от тях сме ги изгубили като чисти понятие, а някои малко  обяснявам, но те са инструмент.  Те са инструмент за развитие нивото на нашето Съзнание.

По-специалното в колобърската традиция, а и в орфическата култура е, че в Орфизма и в Тангризма се работи само със Съзнанието на човека.  Затова има толкова малко ритуали. Затова и имаме толкова малко ограничения.

Работейки със Съзнанието ние трябва непрекъснато да го култивираме, непрекъснато да го развиваме.

Специалното в Тангризма е това, че докато колобъра работи със своите ученици или просто говори на хората, правейки отделни  вибрации на определени думи, той всъщност работи с техния ум. Той работи със способността на техния ум да приема тази дума по малко по особен начин и след това на подсъзнателно ниво, тя започва да вибрира и да върши своята дейност вътре в ума на човека.

По този начин колобрите са успявали да вдигнат нивото на Съзнание на целият български народ.

….Има две думи, за които накрая искам да кажа нещо…

“Аз” ?

“Аз-ът” на човека е Духът, който самосъзнава себе си в човешката си форма. За “Аз-ът” се говори много. Веднага трябва да разграничим “Аз-а” от душата. “Аз-ът” е потенциалът ни – натрупвайки опит да осъзнаем веднага качеството на опита.

Днес много се роптае срещу “Аз-а”. Даже се казва, нали, че трябва да го унищожаваме.  Не, да го унищожаваме, трябва да го възпитаваме. Защото ако “Аз-ът” не може да  оцени поведението, то кой?  Трябва да има някой в нас, който да оцени безпристрастно. Да оцени от страна на ума, от страна на нашият дух, какво точно се е случило. Когато  говорим за душата, говорим за това как се оценява чувството, с което е преживяно събитието, с което е натрупан опита.

Имаме един невероятен бинарен процес вътре в еволюцията на всяко човешко същество, в което “Аз-ът” – неговият ум, самосъзнанието му като “Аз” – какъв е той?; какво представлява?; на какво ниво е?; за какъв се смята, независимо дали се фанатизира или не, просто за какъв се смята и чувствата, с които изживява всички тези процеси, типични за душата в един момент се срещат в  способността  за размисъл.

Срещат се в способността не само да казваш и да си мислиш кое какво е, а в един момент да  се замислиш и като се замислиш да разбереш, че май не си малко прав.  Тоест, способността  да коригираш самият себе си.

“Аз-ът” е единствената форма, в която интелектуалното ниво на хората може да се вдигне на високо, каквото наблюдаваме днес.

Днес имам много високо интелектуално ниво на хората от цялото човечество, за да може то да се самопрецени.

Не можем да искаме от хората да осъзнаят до къде и какво е това морал, ако те нямат достатъчно силен “Аз”, който да осъзнае на мисловно ниво неговия морал какъв е. И в тази тотална  форма на морал, в тези да кажем десет Божи заповеди, за които толкова много говорим…Десет Божи заповеди са за седем милиарда хора.  “Какви са за мен?” – Моят “Аз” е този, който определя потенциалите, границите, формите, възможните, невъзможните неща в тези Десет Закона и как да бъдат спазвани. Душата е тази, която  ще прецени как ги преживяваме.  И затова “Аз-ът”  на човека е много опасно, когато започне да надделява над самия  себе-си и когато  се фанатизира в каквато и да е посока.

Да. “Аз-ът” трябва да  се възпитава. Той е като малко дете и трябва да бъде възпитаван.

“Долна земя”, да!  В Тангризма ние разглеждаме – въпреки че се знае, че има “пет земи” – ние разглеждаме “три земи”.

Едната земя е реалната, на която ние се намираме. Долната земя е тази, където не са мъртвите, както се казва. Долната земя е тази, в която съществува онази част от човечеството, която ние наричаме “тъмна ложа – тъмна раса”. Онази част от човечеството, която не  е можела да издържи  на мощното слънчево лъчение в началото и се е скрила там.

Долната земя е място, където преобладава повече злото, отколкото доброто.

Тук се срещат с Горната земя, където преобладава повече доброто – небето, където са светлите същества, където ние  приемаме, че се намира и Бога – Онази Светлина към, която се стремим.

Те Двете се срещат тук на планетата – в цялото човечество и във всяко същество по отделно.

Да. В Тангризма “дракон” се нарича “охлюв”. Всъщност това понятие “дракон” е по-късно изкривено и драстично променено.  Има четири вида дракони, както има и четири етера, които работят върху материалната структура  на всяка планета като нашата. Драконът е охлюв, или драконът е същество, което показва как се развива енергетиката.

Драконът не е положителен, но не може да бъде и отрицателен, защото той просто  е енергията. Той просто е мощта, силата, с която се проявяват процесите. При нас се нарича още охлюв, защото тази енергия е вътре в дракона. Драконите са огнени. Значи огнената енергия на Космоса – енергията Рам, етера-рам, който идва на планетата и става огън – стихията Огън, започва да се развива от една малка точка. Но тя може да пламне и да обхване цялата  планета.

Така драконът всъщност се  разгъва. По същият начин е завъртяна вътре  материята  – охлювицата на всеки охлюв. Така че, “дракона” при нас има по-друго значение.

Да. В Тангризма има няколко понятия, които ги няма в целият свят. Малко така пристрастно звучи, но е така.

Ние имаме двойни срички, когато означаваме нещо много  сакрално, но и което  съществува извън нашето мислене.

Наричаме  майката: “ма-ма”, бащата: “та-та”; майката на майката и майката на бащата: “ба-ба”. След това на бащата и на майката съпътстващите жени – от женски род – леля или леле, както е в Тангризма, но после е променено. Така всъщност  пък мъжа го наричаме “чи-чо” – казваме днес, но той е “чи-чи”.

В митологията на българите има даже сказание за дъщерята на кана. Има дори една жена “алп”, която се казва “чък-чък” или “чик-чик”.  Тези двойни срички имат изключително сакрално значение. И те са свързани с вибрацията на тази душа, която тя притежава като изначален код. Изначалният код е този, който прави нещата. Затова нашият народ ги е означил по този начин и се отнася с дълбоко уважение. Например: “чи-чо” или “чи-чи”, би следвало да се казва на брата на майката или на брата на бащата.  В същото време при среща с човек, ние също казваме “чи-чи”, от уважение.

На Древния език се казва:“чи-чи”. По този начин отдалеч се изразява дълбоко уважение.

Нашата планета притежава като всеки човешки организъм осем жлези  – “Жлезите на планетата”, Така ние ги сравняваме и да приобщаваме към нашата ендокринна система.  Ние имаме в нашият организъм 7 жлези, плюс 8-ма на главата, наречена от някои “чакра”. Тя е монадичната, не се вижда и не участва в процесите.  Въпреки това, Земята има два такива центъра, които наричаме полюси. В Тангризма са наречени: северния -”юд”,а южния -”юг”. Има и шест други допълнителни, един от който  е “центъра на жлезата на времето”. Той регистрира всички процеси кардинално за цялата планета – тези, които започват и които приключват. Този център се намира край Велико Търново, в нашият Балкански полуостров.  И шесте центъра са само в полуострови и не могат да бъдат на остров, в море или във вода.

На нашият Балкански полуостров се намира “Жлезата на времето”. От тук започват и приключват всички процеси.

На 3-ти март 1993-та г. бях “заведен” във Велико Търново и присъствах на едно чисто енергийно грандиозно събитие.

Спомням си само, че бях застанал на този подстъп към двореца, който е – каменната пътека. Имаше абсолютно тихо и спокойно време. На една малка брезичка се виждаха сухи-кафеви листенца, които не трепваха, а аз не можех да стоя прав от енергетиката. Там от земята се развихри такава енергия.

От Ядрото на нашата планета избликна през “Жлезата на времето” Първият енергиен лъч, който се свърза с Космическият лъч. Той в момента въздейства върху цялата Слънчева Система, в това число и нашата планета. На 3-ти март 1993-та година в град велико Търново, по някакво стечение на обстоятелствата, аз имах честта да присъствам и да послуша.

Енергетиката за Новото време, за Ядрото на нашата планета изведе през тази жлеза Първия енергиен лъч и той се свърза с Космическото пространство.

Оттогава насам аз съм наблюдавал няколко такива  съществени момента. Единият дори  беше миналата година, когато с група мои ученици бяхме там и докато им обяснявах, всички изведнъж се промениха. Всички усетиха промяната, която настъпва. Имаме: Жлеза на времето; Жлеза на смяна на химическите състояния на планетата; Жлеза, която сменя психичното състояние на природата на планетата. Нямам право да говоря за другите жлези.

В Тангризма, това което ми е дадено и поверено е знанието за Жлезата на времето, доколкото съм могъл да го схвана и разбера – Жлезата на времето е при нас.

В Тангризма, Тангра, за нас е Бог. В понятието Бог ние влагаме всичко онова, което ние не можем да разберем, онова, което ние не можем да обясним и онова, което е извън логиката на нашето мислене. В Тангризма, Бог, освен че е Бог Тангра, Той е и физически обект. Това е звездата Алфа на съзвездие: “Квачката с пиленцата” или Плеяди, както днес я наричаме. Това е “Танг – Ра”.

Танг-Ра или тези 9 йерархии в тази звездна конфигурация е породила възможността  да се родят в това това пространство, в което ние се намираме звезди.  Ние ги наричаме в Тангризма “Амон-Ра”. Звездите са “Амон-Ра”. Когато тези звезди направят планетарни системи като нашата, както нашето Слънце – то е Амон-Ра, то си е направило планети. Тоест има центрове, в които материята се съсредоточава.

На всяка планета, където може да  се развие живот или където може да се развива нещо конкретно, има център, който се нарича: “Мадара”. Това е трето снижение на Танг-Ра, на понятието “Танг-ра”, докато стигне до материята.

Самата дума “Мадара” трябва да се чете на обратно. Тогава ни четем “Ар-Адам”. И това е голямата тайна на жлезата на времето.

Когато времето е изпълнено на нашият Балкански полуостров, в центъра Мадара е внедрен Адам-Кадмон. Този за който се пише в Библията. Той е тук. Той не е там за където се пише. Той е тук.

Когато говорим за “Ра”, ние говорим за енергетика на звезда, като нашето Слънце. Космическата енергия я наричаме “Ра”. Когато тази енергия се намира вътре в материята, в материалния характер, тя се преобръща и става “Ар”. Затова едно от имената на тази планета в Тангризма е :“Ар”. Когато прочетем “Мадaра” наобратно, става “земя – Адам”.“Ад-ам” са две срички, които  определят женското и мъжкото начало. Тази бинарна система, от която после тя ще се раздели на две, но там още не е. Това е Адам Кадмон. Това е Космическият Адам Кадмон, в който Цялостта е цялостна и в който няма отделена Ева от него. Самото отделяне така, както е писано в Библията е само една притча, една илюстрация. Не е точно такъв процеса и не е точно там. Там е Адам-Космическия – оня Адам, който в рисунките на Микеланджело – Бог иска току-що да докосне, но още не е. А когато Адам-Космическия, кадмоничния, трябва да се раздели на две функционални структури – мъж и жена: Ама и Ат, това всичкото става в Царичина. Там се разделят нещата. Но това е една тема много дълга за разясняване.Така че центъра Мадара е всъщност центъра, където се регистрира.

Жлезата на времето е дала информация, че на планетата вече може да се развива човечество и в сакралния център на Балкана, на “белия кан”, или на “големия кан”, както се нарича, в центъра Мадара е внедрено това човешко Същество.

Тези две думи, когато писах Речника, се колебаех дълго , дали да не кажа това, което сега ще кажа.

В деформацията на историческата памет на цялото човечество и специално на нашия народ са внедрени размяна на понятията. Много често ние говорим за едно, а се разбира друго.

Имаше един  фантастичен филм, в който енергията „прана“, тази енергия, която събужда духовността в човека, в Индия, беше наречена разрушителна, а чука “Тор”, който е разрушителен, беше наречен положителен. Давам само този пример, за да сме наясно.

Сега за какво става въпрос? Става въпрос за две понятия, които са изкривени нарочно. Те са дадени нарочно и за моя голяма радост, т.к. в момента пак пиша – поработвам по малко, се получи разрешение, позволение да  се каже тази Истина.  Например ние казваме „Шамбала“ и „Агарта“. Тези понятия ги има в Речника. Когато кажем „Агарта“ ние разбираме Слънчевия Център. А когато кажем „Шамбала“ разбираме Лунния. Не е вярно, точно обратното е. Трябва да се знае, че във външната форма на Центъра Шамбала работи Учителя Петър Дънов.

Седемте Рилски езера са външната структура, която работи върху цялата планета и човечеството, и главно българския народ в центъра Шамбала.

На български „Шар“ означава небе. „Шан“ означава планина. По средата между Небето, където е Бога и материята, където е човека, на най-върховата точка стои човека-посредник. Това е този, който работи, който говори с Бога, който е над материалните неща, който прави връзката на Небето с човека. И той се нарича „шаман“. „Шам-ан“, това е името на човека. Етимологията на думата „шаман“ означава този, който прави връзката между „Шар“ и „шан“.

И сега да се върнем към думичката „Шамбала“. „Шан“означава връзка, а „бал“, означава бял, светъл, голям, Балкан, „бял-кан“ и т.н. Тази сричка си е наша.

Тоест, когато говорим за Шамбала трябва да говорим за Слънчев Център, който се намира в България.  Сакралната му част не е на Седемте Рилски, а е малко по-встрани.