ТО – автор: Орлин Чуховски, съставил: Спас Мавров

Не съществува друго изказано мнение и определяне на най-специфичната и най-трудно обяснимата човешка дейност – мисловната, обозначавана така фриволно от всички със личните им представи за идеята Духовност. Орлин поставя въпроса с опита да бъде формулирана духовността със спецификата на човека / Homo Sapiens /, на всеобщата човешка обвързаност чрез функцията, която и той приема за най-съществена в еволюционното развитие на човечеството – Отношението. Защото без тази уникална функция на човешкото мислене не е възможно да се реализира и осмисли този вид обвързаност между уникумите на обществото Homo Sapiens.

„Във Вселената има точно толкова факти, че всяко оформено изказване – дори и съвършено произволното – е с обективно съдържание“

Ето едно съждание на Орлин, което неочаквано и твърде обосновано ( поне за тези, които познаваха неговото мислене ) ни свързва с уникалното мислене на великият Лао дзъ Ли Боян. Като него Орлин хем те обвързва, хем те освобождава в мисленето… като магията на Отношението между Небесната и Поднебесната, което блика от всеки ред на поета и философа на ДАО хармонията.

„Постоянно съществувам АЗ, самотния субект Мидас, който поради прекомерната, а предопределена – задължително егоистическа откъснатост от всичко – не може да докосне Друго, без да го превърне в Свое…“