РЕЧНИК НА САКРАЛНИТЕ ДУМИ В ТАНГРИЗМА Спас Мавров

РЕЧНИК НА САКРАЛНИТЕ ДУМИ В ТАНГРИЗМА Спас Мавров

Сакралните думи в Тангризма

Танг РА е Универсалният жизнен принцип на Вселената, който наричаме Бог Отец, Отец на Живота, Бог на българите и хората. Класифици­рането му като Бог, Небесен Отец на Вселената (Универсума) и всички форми на нейното развитие, включително човечеството, прави всички хора равноправни братя и сестри, което ясно се изразя­ва в неговия единствен Завет: Душа-душа да не по­робва и Дух-духа да не подвежда! С името Танг РА (Тангра) в Българската устна колобърска традиция се илюстрира Централното Слънце на нашата Все­лена, звездата Алциона (алфа) от съзвездие „Квачката с пиленцата“ или „Плеяди“, както е известно днес в астрономията. Името Танг РА има следните фрактални значения:

ТАН – Небесата. Не нашето небе над планетата, а космосът – вселената с нейните Седем класа Небеса. Г – илюстрира понятието глаголя = говоря, изричам слово и РА – енергия – Творческата сила на Вселената.

Ярко доказателство за тангристкото схва­щане за братството между хората и правото им на лично вероизповедание е фактът, че в България има християнски храмове (II – III век) векове преди българите да приемат Християнството (IX век) и четири века преди да бъде то обявено за официал­на религия във Византия. Изключително високата толерантност на българите към другите етноси и техните духовни учения, е позволявала съвмест­ното им съжителство и изповядване на вярата, без това да е накърнявало личният им или социален живот. Учението е залагало на цялостното възпри­емане на света като единен организъм и обучение­то на личността към висшите състояния на съзна­нието и постъпките, в които Заветът Душа душа да не поробва е изключвал каквато и да е крайна агресивност между хората, а Дух-духа да не подвеж­да е довеждало, рано или късно, до НЕмислене на зло по какъвто и да е начин. С този свой Завет Тангризмът е превъзхождал и изпреварил всички други ре­лигиозни школи и системи, в които се изповядват поведенчески задължения и нормативи, водещи чес­то до фанатизъм и дори жестокост. Разбира се, ад­министративното и социално управление е имало своите строги системи за контрол, но те са били ответни мерки гарантиращи ограничаването на моралните деформации на определени хора или групи, такива живеещи в държавата.

Предложеният тук Речник на сакралните думи в Устната българска колобърска традиция е не само желание да се каже на хората какво колобърството е разбирало като духовност в обучението на българите, но и да изведе идейните и смислови съдържания на употребяваните понятия. Част от тях са безвъзвратно изгубени или умело скрити в библиотеки и хранилища, до които умишлено няма­ме достъп, затова ги предавам със съвременните им определения, както ми бяха обяснени от Колобъра Дойчо, моят обучаващ колобър в Българската устна колобърска традиция. Те, уверен съм, имат своите чисти или променени синоними във всички части на света, където Учението е присъствало, водило свой живот и предавало знанията и идеи­те си на хората. Надеждата ми е да подпомогнем съвременното преосмисляне и употреба на основ­ната общочовешка идея: Всички хора са деца на Универсума (Бога на Вселената) и затова брат­ството им е неоспоримо.

В Учението Тангризъм няма религиозни, маги­чески и каквито и да е култови практики, осигуряващи приоритетно обучение, водещо до владеене на сили, чрез които да се променим. Окултните ме­тоди са практика на тъмната ложа. Синовете на Слънцето, пратениците на Йерархията на Свет­лината, просветляват съзнанието си, вместо да залитат към мрачната страна на магията. Затова е нужно да имаме високо ниво на интелектуално и душевно просветление.

Сакралните понятия в Тангризма се образуват чрез сложна система, базирана на най-старата ези­кова система на земята наречена ОУКАЗ, но известна още и като Чентум атико (сто думи), която българите са владеели основно. Това е Пред Вавилонския език (ОУКАЗ), днес детерминиран и обогатен от лексикалната еволюция и култура на всички народи в света. Вавилонското разделение е най-великото събитие осъществено от хората в настоящата епоха на развитие с положителен характер. ОУКАЗ (или неговата форма Чентум ати­ко) е базовият, фундаментален трамплин, изстре­лял лeксикалната култура до развитието и усъвър­шенстването на човешкия език, реализиран в повече от 6000 разновидности. Той е базата на българскаma сакрална азбука, първичният вариант на Глаголи­цата, която има 42 символа, от които първите 36 илюстрират прецизно и смислово еволюционните процеси на човешкия ум, познание и съзнателност, а последните шест символа уведомяват колобърството за особено сложни и фундаментални про­цеси в еволюцията на планетата, човечеството и вселената. Българските просветители Кирил и Методий възпроизвеждат Глагoлистичната систе­ма, съобразявайки я и с езиковата характеристика на траките, които до този момент нямат единна държава и единна (обща) писмена система. Новообрaзyвaната Българска държава (българи и траки) е трябвало да има обединяваща езикова и писмена система, която да позволи между монотеизмът и държавността да няма никакви дисхармонии. Ези­ковата комуникация в монотеистичната държава е от изключително значение, особено като имаме предвид социалното и културно общуване между многобройните племена на траките и българите. Българите са имали отработени държавни, култур­ни и духовни системи в четирите свои държави преди завръщането им на Балканския полуостров. С основаването на новата държава настъпват слож­ни духовни трансформации при строго специфич­ните тракийски духовни практики, подчинени до този момент на тяхната политеистична мито­логична система – Орфизлмът – върхът, философия­та на Дионисиевите тайнства. Климент Охридски създава, въз основа на Глаголистичната система до знака Я, нова, олекотена и с не сакрална символика азбука, като умишлено пропуска последните шест знака, защото те са чисто колобърски дамги (зна­ци), нямат отношение към езиковата култура на хората и не се съдържат в сакралните космологични знания на траките.

Сакралните думи имат ролята да се внедрят в ума на човека, чрез разбиране и разграничения на смислови идеи, които да станат мисловна енергия за вътрешна съзнателна промяна. Ложата на Свет­лината не работи с магически сили, а чрез мощта на съзнателното действие. Трябва да владеем и про­меняме света чрез Мощта, а не чрез слепите Сили на природата, които в крайна сметка най-често носят пристрастията на личността. Всяко описа­но тук понятие може да стане личен инструмент за осъзнато движение по пътя на духовността. Всички понятия са идеи, смислови разграничения и вибрационни пособия. Когато те станат личен и съзнателен потенциал на мисленето ни, ще можем да схванем и мощта на промяната в себе си.

Българските сакрални съчетания в древ­ността, а и днес, се изграждат върху законите и фракталообразуването на символите от ОУКАЗ и Чентум атико. Това знание е сложно, затова няма да се спираме на него, но чрез фракталния анализ на свещените слова в този речник ще се опитаме да поясним как са съставени те в езиковата и писмена култура на българското колобърство. Колобрите на Словото са ни завещали тези невероятно красиви и дълбоко наситени със знания и смисъл понятия, всички те са част от Знанието съдържащо се в Учението на българския Небесен Отец ТангРА и са запазени и до днес в преданията на Българската устна колобърска традиция.