ДВАНАЙСЕТТЕ ТАЙНСТВА НА ХРИСТОС Спас Мавров
Елохимът е Онова множествено число, което Мойсей дава на Бога-Творец, без да обяснява принципните различия в описаните от него Божества в Първа до Пета глава на книгата Битие. Принципно всички богомолци се молят на своя бог, но всъщност молитвата им е към Всеобщата Творческа Йерархия, която няма в себе си тези разлики. Христос е Първият, който дава обръщението Отче наш, което е обръщение към цялата Йерархия, към Сътворците (да го създадем по Наш образ и подобие).
„Отче наш“ е всеобща молитва, която християнството пренася в Човечеството, което за съжаление още не може да осъзнае тази велика роля на християнството, най-ярко и смислено изразена в завета на Господ Иисус Христос – Обичай ближния като себе си. Не събожника си, не вярващия в този, в който и ти вярваш, а човека до тебе, какъвто и да е той, каквото и да е неговото вероизповедание.
В Християнството, както казахме, Евхаристията като дело на свещенослужителите, е пречистване и приобщаване на душата към по-високо канонично ниво – нивото, в което хлябът и виното стават плът и кръв на Единосъщния. Сам човек не би могъл да навлезе в това специфично ниво. Без посредник, Първи от които е самият Христос, а след него всички ръкоположени свещенослужители в Неговата църква, душата не е в състояние да отвори този канал и да се приобщи към тайнството на пречистващите се. Делото на Христос е именно в това – да създаде, чрез Учителя Иисус, нужната за тялото и душата система за приобщаване към висшите нива на Царството Небесно. Затова Христос определено и безапелационно заявява: При Отца се ходи само чрез Мене!
Вярващата душа, изпълнила завета на дело, рано или късно стига до идеята за причестяването, а от там и за възможността тайнството да я приобщи към обещанието на Сина Божий: Вяра имайте и всичко останало ще ви се придаде!
Молитвата „Отче наш“ има няколко нива на вибрационно звучене, които въздействат върху вибрационното ниво на тази специфична полоса от Акашовата зона, където се намира личният запис за Пътя на душата – Съдбата (в Индия се нарича Карма). Ще проследим тези нива по реда на тяхното задействане от богомолеца, така както той би могъл да навлиза сам в Акашовото ниво и над него.
Отче наш, Който си на Небесата! Да се свети Твоето име;
да дойде Твоето Царство; да бъде Твоята воля както на небето, тъй и на земята;
насъщният ни хляб дай ни днес;
и прости ни нашите дългове, както и ние прощаваме на длъжниците си;
и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия;
защото Твое е царството и силата и славата во веки. Амин (Матей: гл.6/9-13)
Евангелист Матей, апостол на Иисус Христос и непосредствен свидетел на делата Му, е дал тези пет части на специфичност на молитвата, при които се получават петте вибрационни нива на Менталното тяло. Същността на действието на Умственото тяло се свежда до два специфични момента. Първият е така нареченият Низш Ум (Ментал), изразяващ се чрез инстинктите и желанията на Душата. Неговата основна дейност е да задейства всички системи на организма, отговарящи за оцеляването му в средата, където живее, включително и възпроизводството на вида (половата). Вторият, Висшият Ум, е ниво на умствена дейност, присъща на интелектуализираното съзнание. В книгата ни „Отношението – функция на еволюцията“ разгледахме подробно тези пет нива на дейност на ума, кодирани от Мойсей под общото име изяждане плода на познанието. Тук уточняваме само, че става въпрос за преминаване на ума в активно осмисляне на света около себе си чрез трите степени на дейност: теза-антитеза-синтез или възприятие, анализ на информацията и извод. В позицията, която разглеждаме тук, тези качества на ума имат собствена енергийна вибрация, излъчвана от мозъка по време на дейността му. Религиозното съзнание е насочено съзнание – то е ритуализирано и отнесено към конкретни идейни обекти, каквото е най-общо казано понятието Бог. Като такова, то притежава качеството бързо и естествено да се настройва на нужната вълна. Всички молитви, особено дългото вибрационно наслагване на мантрите, имат точно тази цел – да настроят ума и чувствата на молещия се към идейния обект на неговото съзнание. В много от религиите се използва изображението като опредметена идея, за да се улесни съзнанието на човека. Такива са всички религиозни обекти – от тотема до иконата или образа на Буда.
Насоченото религиозно съзнание много бързо подчинява ума на идеята, отнесена към божеството. Но само в Християнството тази идея има най-висшия адресант – Богът-Творец. Небесният, Незримият, Неописуемият. Христос е Учител, дал право на човека да осъзнае възможността за пряка връзка между Бог и Човек. До него всички контакти с Бога са чрез посредници – пророци, гадатели, божества и т.н. И това право не е само в идеята, а и в прекия контакт: чрез възможността на ума да достигне Висшето самосъзнание и чрез Душата, посредник между Материята и Духа, да завибрира на ниво Божественост. Умът в този случай се явява като междинно звено, като посредник между физическия свят и метафизичния.
Ще разгледаме тези Пет нива на навлизане на Умствената вибрация в метафизичния свят на Бога.
ПЪРВО:
Отче наш, който си на небесата! Да се свети Твоето име;……
Отзиви
Все още няма отзиви.